10 авг. 2016 г., 16:33  

Зависимост

483 0 4

Имаш нужда от мен,
като малко момче,
изоставено 
от жената, която с ръце
е прекъснала лятото 
и опърлила с лед студен
твойте есени.
Имаш нужда от мен 
да заместя 
недопятото детство 
на твойта печал.
Свободата ти,
тъй ненужна сега, би ми дал.
От обятия
имаш нужда; от мен -
за обичане,
да ме чакаш,
да се сгушваш в косите ми,
да се имаме.
Имаш нужда от мен.
Затова си вървял през годините.
Възмажавал си.
Разпилял си се 
непростимо.
И, когато след много молитви,
след много предателства
и от слабости
къс по къс си събирал в мозайката
радости, 
получаваш ме.


Имаш ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във:

Стъпки 9. Поезия от български учени. СУБ 2018, с. 69.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...