670301 (Павлина Гатева)
1387 361
10 ago 2016, 16:33  

Зависимост 

  Poesía
331 0 4

Имаш нужда от мен,
като малко момче,
изоставено 
от жената, която с ръце
е прекъснала лятото 
и опърлила с лед студен
твойте есени.
Имаш нужда от мен 
да заместя 
недопятото детство 
на твойта печал.
Свободата ти,
тъй ненужна сега, би ми дал.
От обятия
имаш нужда; от мен -
за обичане,
да ме чакаш,
да се сгушваш в косите ми,
да се имаме.
Имаш нужда от мен.
Затова си вървял през годините.
Възмажавал си.
Разпилял си се 
непростимо.
И, когато след много молитви,
след много предателства
и от слабости
къс по къс си събирал в мозайката
радости, 
получаваш ме.


Имаш ме.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

Стъпки 9. Поезия от български учени. СУБ 2018, с. 69.

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??