Зависимост
Имаш нужда от мен,
като малко момче,
изоставено
от жената, която с ръце
е прекъснала лятото
и опърлила с лед студен
твойте есени.
Имаш нужда от мен
да заместя
недопятото детство
на твойта печал.
Свободата ти,
тъй ненужна сега, би ми дал.
От обятия
имаш нужда; от мен -
за обичане,
да ме чакаш,
да се сгушваш в косите ми,
да се имаме.
Имаш нужда от мен.
Затова си вървял през годините.
Възмажавал си.
Разпилял си се
непростимо.
И, когато след много молитви,
след много предателства
и от слабости
къс по къс си събирал в мозайката
радости,
получаваш ме.
Имаш ме.
© Павлина Гатева All rights reserved.
