Ще се върна в старата ни махала -
ще потърся къщата на баба.
Прахът ще чувствам с боси ходила -
ще усетя и вкуса на хляба.
Отдавна къщата е разпиляна.
Пътеката - обрасла във трева.
Душата ми - застинала, пияна
На миналото търси тя зова.
Немея над изворното огледало -
Оглеждам се. Белят моите коси.
Отдавна лицето ми е остаряло -
На моя внук от тук.
Какво ще донеса?
© Мимо Николов Все права защищены