Ще се върна в старата ни махала -
ще потърся къщата на баба.
Прахът ще чувствам с боси ходила -
ще усетя и вкуса на хляба.
Отдавна къщата е разпиляна.
Пътеката - обрасла във трева.
Душата ми - застинала, пияна
На миналото търси тя зова.
Немея над изворното огледало -
Оглеждам се. Белят моите коси.
Отдавна лицето ми е остаряло -
На моя внук от тук.
Какво ще донеса?
© Мимо Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
