14 мар. 2012 г., 18:55

Завръщане

855 0 1

Улових

копнежа в гласа ти,

погали ме

нежно дланта ти...

 

Познат и топъл,

дойде в моят ден,

върна спомена,

отново проникна в мен...

 

Докосна ме

и пак закопнях...

целуна ме,

от страст запламтях...

 

Няма край

тази наша мечта,

всичко е

любов... и красота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделената любов, най-истинската! Поздрави за прекрасния стих!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...