31 мая 2011 г., 15:43

Завръщане

1.4K 0 20

 

 

  На моя духовен Учител

Шри Чинмой

 

В  сърцето ти тихо

аз влизам на пръсти

и осъзнавам:

та аз съм се върнала вкъщи!

И с толкова трепет се взирам,

една златна порта аз търся

и я намирам,

и няма ги стъпките,

няма го пулса, нито дъха,

стоя пред олтара

на твоята велика Душа,

а  тя нежно ми шепне

с такава усмивка добра;

„О, ето те, идваш си вече,

добре си дошла,

добре си дошла,

 у Дома!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....