На моя духовен Учител
Шри Чинмой
В сърцето ти тихо
аз влизам на пръсти
и осъзнавам:
та аз съм се върнала вкъщи!
И с толкова трепет се взирам,
една златна порта аз търся
и я намирам,
и няма ги стъпките,
няма го пулса, нито дъха,
стоя пред олтара
на твоята велика Душа,
а тя нежно ми шепне
с такава усмивка добра;
„О, ето те, идваш си вече,
добре си дошла,
добре си дошла,
у Дома!”
© Татяна Борисова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
