31.05.2011 г., 15:43

Завръщане

1.4K 0 20

 

 

  На моя духовен Учител

Шри Чинмой

 

В  сърцето ти тихо

аз влизам на пръсти

и осъзнавам:

та аз съм се върнала вкъщи!

И с толкова трепет се взирам,

една златна порта аз търся

и я намирам,

и няма ги стъпките,

няма го пулса, нито дъха,

стоя пред олтара

на твоята велика Душа,

а  тя нежно ми шепне

с такава усмивка добра;

„О, ето те, идваш си вече,

добре си дошла,

добре си дошла,

 у Дома!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....