27 нояб. 2014 г., 07:49

Завръщане

688 0 2

Внезапно завърнах се, виж ме.

С очи, търсещи навред.

Да, истинска съм, докосни ме.

Застанала съм тук пред теб.

 

Застанала, застинала на място,

притеснена, изчервена - погледни.

Душата издирва пространство,

нетърпение в кръвта ми кипи.

 

Уплаши ме с почудата в очите си,

миг на безвремие, на застой.

Но щом озовах се в ръцете ти,

у мен настани се покой.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В прекрасното ти произведение прозира една дълбока душевност. Дъхът на романтиката ме докосна, Браво!
  • Хубава любовна лирика, Мирела! Среща след раздялата вълнуваща и докосваща, която постепенно води към кулминацията, а това според мен е самият финал или така наречената поанта:
    "Уплаши ме с почудата в очите си,
    миг на безвремие, на застой.
    Но щом озовах се в ръцете ти
    у мене настана покой."
    Поздрав за постигнатата творба и спокойна вечер! И едно голямо 6.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...