27.11.2014 г., 7:49

Завръщане

682 0 2

Внезапно завърнах се, виж ме.

С очи, търсещи навред.

Да, истинска съм, докосни ме.

Застанала съм тук пред теб.

 

Застанала, застинала на място,

притеснена, изчервена - погледни.

Душата издирва пространство,

нетърпение в кръвта ми кипи.

 

Уплаши ме с почудата в очите си,

миг на безвремие, на застой.

Но щом озовах се в ръцете ти,

у мен настани се покой.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В прекрасното ти произведение прозира една дълбока душевност. Дъхът на романтиката ме докосна, Браво!
  • Хубава любовна лирика, Мирела! Среща след раздялата вълнуваща и докосваща, която постепенно води към кулминацията, а това според мен е самият финал или така наречената поанта:
    "Уплаши ме с почудата в очите си,
    миг на безвремие, на застой.
    Но щом озовах се в ръцете ти
    у мене настана покой."
    Поздрав за постигнатата творба и спокойна вечер! И едно голямо 6.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...