27.11.2014 г., 7:49

Завръщане

677 0 2

Внезапно завърнах се, виж ме.

С очи, търсещи навред.

Да, истинска съм, докосни ме.

Застанала съм тук пред теб.

 

Застанала, застинала на място,

притеснена, изчервена - погледни.

Душата издирва пространство,

нетърпение в кръвта ми кипи.

 

Уплаши ме с почудата в очите си,

миг на безвремие, на застой.

Но щом озовах се в ръцете ти,

у мен настани се покой.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В прекрасното ти произведение прозира една дълбока душевност. Дъхът на романтиката ме докосна, Браво!
  • Хубава любовна лирика, Мирела! Среща след раздялата вълнуваща и докосваща, която постепенно води към кулминацията, а това според мен е самият финал или така наречената поанта:
    "Уплаши ме с почудата в очите си,
    миг на безвремие, на застой.
    Но щом озовах се в ръцете ти
    у мене настана покой."
    Поздрав за постигнатата творба и спокойна вечер! И едно голямо 6.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...