Внезапно завърнах се, виж ме.
С очи, търсещи навред.
Да, истинска съм, докосни ме.
Застанала съм тук пред теб.
Застанала, застинала на място,
притеснена, изчервена - погледни.
Душата издирва пространство,
нетърпение в кръвта ми кипи.
Уплаши ме с почудата в очите си,
миг на безвремие, на застой.
Но щом озовах се в ръцете ти,
у мен настани се покой.
© Мира All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
