Завръщане...
Звръщане...
Потича към мене
реката...
пролетна, чиста...
и нищо,
че старият бряг,
онзи, добрякът,
тих и
безмълвен
отново тъгува...
по мост
от нежност
към мене
някой пътува...
със слънчеви нишки
върбите
изплитат пак
светла надежда,
че тебе те има...
че някой към теб
се завръща
и бягащ
от есени тъжни,
рисува
картина
как бряг и река
влюбено пак се прегръщат...
а нечии устни
тихо изричат
молитва
за нежно предчувствие,
скрито
в очите на птиците,
във върбите,
очакващи
в топлия залез
по бяла пътека
със стъпки на лебед
отново
ти да се върнеш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
