Apr 16, 2008, 9:10 AM

Завръщане...

  Poetry » Love
2.6K 0 58

 

 

 

                     Звръщане...

                     Потича към мене
                     реката...
                     пролетна, чиста...
                     и нищо,
                     че старият бряг,
                     онзи, добрякът,
                     тих и 
                     безмълвен
                     отново тъгува...
                     по мост
                     от нежност
                     към мене
                     някой пътува...
                     със слънчеви нишки
                     върбите 
                     изплитат пак
                     светла надежда,
                     че тебе те има...
                     че някой към теб 
                     се завръща
                     и бягащ 
                     от есени тъжни,
                     рисува
                     картина
                     как бряг и река
                     влюбено пак се прегръщат...
                     а нечии устни
                     тихо изричат 
                     молитва 
                     за нежно предчувствие,
                     скрито
                     в очите на птиците,
                     във върбите, 
                     очакващи
                     в топлия залез
                     по бяла пътека 
                     със стъпки на лебед
                     отново
                     ти да се върнеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...