Завръщане...
Звръщане...
Потича към мене
реката...
пролетна, чиста...
и нищо,
че старият бряг,
онзи, добрякът,
тих и
безмълвен
отново тъгува...
по мост
от нежност
към мене
някой пътува...
със слънчеви нишки
върбите
изплитат пак
светла надежда,
че тебе те има...
че някой към теб
се завръща
и бягащ
от есени тъжни,
рисува
картина
как бряг и река
влюбено пак се прегръщат...
а нечии устни
тихо изричат
молитва
за нежно предчувствие,
скрито
в очите на птиците,
във върбите,
очакващи
в топлия залез
по бяла пътека
със стъпки на лебед
отново
ти да се върнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
