1 сент. 2022 г., 09:07

Завръщане към корена (Къде живее сърцето)

904 5 12

Коларски път и ниви натежали

от пълни житни класове,

баир, покрит със дренки и къпини,

забулен в облачета бели

и мараня от огнено небе.

А долу, нейде там, във равнината

се сгушило писано селце

с пътечки прашни,

с улички познати,

прилежно скътани в сърцето на дете.

От спомен мил изниква майска песен,

небе с безброй звезди и щурчово гласче…

Като в картина - златна есен,

дръвчета… сочни плодове.

Асмата като огърлица,

закичила моминска гръд.

Гнездо на щъркел - горда птица,

в очакване на дълъг път.

Ухае пъстрата градина,

сред нея кладенец студен,

и бор, и кичеста калина

даряват сянка ден по ден…

Ромашка (ЗЧ), 12. август

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че се спря тук, Деа!
  • Образно и красиво! И носталгично...
  • Скъпи дами, благодаря сърдечно, че съпреживяваме заедно носталгията по нашенското, милото, родното!
  • Красива носталгия към онова, дето нямаме принос към него.
    Ако го искаме , трябва да се Променим.
    Без „щампи” , „Гербове” и тежки жигосвания- само с любов и всеотдайност се постигат прекрасните неща в живота. Тях завещаваме на тия след нас.
    Няма начин, да няма начин за Промяната, ако искаме да го съхраним.☺Животът!
    И не само за Някой... За всички.
    Все още вярвам в интелигентността на българина. На непродажния ми съгражданин.
    Прекрасно е, Ромашка! ☺
    И аз често се връщам там!💗
    И искам същото. Път има.
  • Красива идилия...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...