1 сент. 2022 г., 09:07

Завръщане към корена (Къде живее сърцето)

906 5 12

Коларски път и ниви натежали

от пълни житни класове,

баир, покрит със дренки и къпини,

забулен в облачета бели

и мараня от огнено небе.

А долу, нейде там, във равнината

се сгушило писано селце

с пътечки прашни,

с улички познати,

прилежно скътани в сърцето на дете.

От спомен мил изниква майска песен,

небе с безброй звезди и щурчово гласче…

Като в картина - златна есен,

дръвчета… сочни плодове.

Асмата като огърлица,

закичила моминска гръд.

Гнездо на щъркел - горда птица,

в очакване на дълъг път.

Ухае пъстрата градина,

сред нея кладенец студен,

и бор, и кичеста калина

даряват сянка ден по ден…

Ромашка (ЗЧ), 12. август

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че се спря тук, Деа!
  • Образно и красиво! И носталгично...
  • Скъпи дами, благодаря сърдечно, че съпреживяваме заедно носталгията по нашенското, милото, родното!
  • Красива носталгия към онова, дето нямаме принос към него.
    Ако го искаме , трябва да се Променим.
    Без „щампи” , „Гербове” и тежки жигосвания- само с любов и всеотдайност се постигат прекрасните неща в живота. Тях завещаваме на тия след нас.
    Няма начин, да няма начин за Промяната, ако искаме да го съхраним.☺Животът!
    И не само за Някой... За всички.
    Все още вярвам в интелигентността на българина. На непродажния ми съгражданин.
    Прекрасно е, Ромашка! ☺
    И аз често се връщам там!💗
    И искам същото. Път има.
  • Красива идилия...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...