1.09.2022 г., 9:07

Завръщане към корена (Къде живее сърцето)

901 5 12

Коларски път и ниви натежали

от пълни житни класове,

баир, покрит със дренки и къпини,

забулен в облачета бели

и мараня от огнено небе.

А долу, нейде там, във равнината

се сгушило писано селце

с пътечки прашни,

с улички познати,

прилежно скътани в сърцето на дете.

От спомен мил изниква майска песен,

небе с безброй звезди и щурчово гласче…

Като в картина - златна есен,

дръвчета… сочни плодове.

Асмата като огърлица,

закичила моминска гръд.

Гнездо на щъркел - горда птица,

в очакване на дълъг път.

Ухае пъстрата градина,

сред нея кладенец студен,

и бор, и кичеста калина

даряват сянка ден по ден…

Ромашка (ЗЧ), 12. август

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се спря тук, Деа!
  • Образно и красиво! И носталгично...
  • Скъпи дами, благодаря сърдечно, че съпреживяваме заедно носталгията по нашенското, милото, родното!
  • Красива носталгия към онова, дето нямаме принос към него.
    Ако го искаме , трябва да се Променим.
    Без „щампи” , „Гербове” и тежки жигосвания- само с любов и всеотдайност се постигат прекрасните неща в живота. Тях завещаваме на тия след нас.
    Няма начин, да няма начин за Промяната, ако искаме да го съхраним.☺Животът!
    И не само за Някой... За всички.
    Все още вярвам в интелигентността на българина. На непродажния ми съгражданин.
    Прекрасно е, Ромашка! ☺
    И аз често се връщам там!💗
    И искам същото. Път има.
  • Красива идилия...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...