Завръщане към корена (Къде живее сърцето)
Коларски път и ниви натежали
от пълни житни класове,
баир, покрит със дренки и къпини,
забулен в облачета бели
и мараня от огнено небе.
А долу, нейде там, във равнината
се сгушило писано селце
с пътечки прашни,
с улички познати,
прилежно скътани в сърцето на дете.
От спомен мил изниква майска песен,
небе с безброй звезди и щурчово гласче…
Като в картина - златна есен,
дръвчета… сочни плодове.
Асмата като огърлица,
закичила моминска гръд.
Гнездо на щъркел - горда птица,
в очакване на дълъг път.
Ухае пъстрата градина,
сред нея кладенец студен,
и бор, и кичеста калина
даряват сянка ден по ден…
Ромашка (ЗЧ), 12. август
© Златка Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, че се спря тук, Деа!
-
Образно и красиво! И носталгично...
-
Скъпи дами, благодаря сърдечно, че съпреживяваме заедно носталгията по нашенското, милото, родното!
-
Красива носталгия към онова, дето нямаме принос към него.
Ако го искаме , трябва да се Променим.
Без „щампи” , „Гербове” и тежки жигосвания- само с любов и всеотдайност се постигат прекрасните неща в живота. Тях завещаваме на тия след нас.
Няма начин, да няма начин за Промяната, ако искаме да го съхраним.☺Животът!
И не само за Някой... За всички.
Все още вярвам в интелигентността на българина. На непродажния ми съгражданин.
Прекрасно е, Ромашка! ☺
И аз често се връщам там!💗
И искам същото. Път има. -
Красива идилия...
-
Поетична картина, много близка до сърцето ми!
-
Ох...къде ме връщаш...😟❤❤❤
-
Много образно и нежно, навява спомени, от които се храни душата!
Хареса ми и те поздравявам! -
Благодаря, мили момичета!
-
Мила картина...
-
Харесва ми, Златка! Много хубаво си го описала -
"с пътечки прашни,
с улички познати,
прилежно скътани в сърцето на дете" -
Ухае на земя, на детство, на спомени...
Много, много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
