12 июл. 2024 г., 10:34

Завръщане на мъж

647 2 3

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ

 

Артилерийският снаряд

от мене по-неточно пада –

дойдох, неканен, по обяд,

когато сипваше обяда.

 

Попита ме дали съм ял,

отряза ми парче от хляба,

а аз от глад бях озверял

като пристанищен бараба,

 

с черпака сипа ми чорба

и люта чушчица извади –

прекрасна! – плачеща върба

покрай река насред ливади,

 

аз гледах в твоите очи

и стисках хляба в длан гореща,

до днес не мога различи

кое е боб, кое е леща,

 

бях оглупял – и тъй тавряз,

че бях направо невъзможен! –

и сърбах, сърбах, сърбах аз

дъха на дом, Жена и джоджен,

 

а сетне Бог ме порази

с най-светлия небесен гърмел! –

пих шепичката ти сълзи

от радостта, че бях се върнал.

 

12 юлий 2024 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...