12.07.2024 г., 10:34

Завръщане на мъж

642 2 3

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ

 

Артилерийският снаряд

от мене по-неточно пада –

дойдох, неканен, по обяд,

когато сипваше обяда.

 

Попита ме дали съм ял,

отряза ми парче от хляба,

а аз от глад бях озверял

като пристанищен бараба,

 

с черпака сипа ми чорба

и люта чушчица извади –

прекрасна! – плачеща върба

покрай река насред ливади,

 

аз гледах в твоите очи

и стисках хляба в длан гореща,

до днес не мога различи

кое е боб, кое е леща,

 

бях оглупял – и тъй тавряз,

че бях направо невъзможен! –

и сърбах, сърбах, сърбах аз

дъха на дом, Жена и джоджен,

 

а сетне Бог ме порази

с най-светлия небесен гърмел! –

пих шепичката ти сълзи

от радостта, че бях се върнал.

 

12 юлий 2024 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...