Завръщане на мъж
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда.
Попита ме дали съм ял,
отряза ми парче от хляба,
а аз от глад бях озверял
като пристанищен бараба,
с черпака сипа ми чорба
и люта чушчица извади –
прекрасна! – плачеща върба
покрай река насред ливади,
аз гледах в твоите очи
и стисках хляба в длан гореща,
до днес не мога различи
кое е боб, кое е леща,
бях оглупял – и тъй тавряз,
че бях направо невъзможен! –
и сърбах, сърбах, сърбах аз
дъха на дом, Жена и джоджен,
а сетне Бог ме порази
с най-светлия небесен гърмел! –
пих шепичката ти сълзи
от радостта, че бях се върнал.
12 юлий 2024 г.
гр. Варна, 7, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
