12 jul 2024, 10:34

Завръщане на мъж

653 2 3

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ

 

Артилерийският снаряд

от мене по-неточно пада –

дойдох, неканен, по обяд,

когато сипваше обяда.

 

Попита ме дали съм ял,

отряза ми парче от хляба,

а аз от глад бях озверял

като пристанищен бараба,

 

с черпака сипа ми чорба

и люта чушчица извади –

прекрасна! – плачеща върба

покрай река насред ливади,

 

аз гледах в твоите очи

и стисках хляба в длан гореща,

до днес не мога различи

кое е боб, кое е леща,

 

бях оглупял – и тъй тавряз,

че бях направо невъзможен! –

и сърбах, сърбах, сърбах аз

дъха на дом, Жена и джоджен,

 

а сетне Бог ме порази

с най-светлия небесен гърмел! –

пих шепичката ти сълзи

от радостта, че бях се върнал.

 

12 юлий 2024 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...