Завръщане на мъж
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда.
Попита ме дали съм ял,
отряза ми парче от хляба,
а аз от глад бях озверял
като пристанищен бараба,
с черпака сипа ми чорба
и люта чушчица извади –
прекрасна! – плачеща върба
покрай река насред ливади,
аз гледах в твоите очи
и стисках хляба в длан гореща,
до днес не мога различи
кое е боб, кое е леща,
бях оглупял – и тъй тавряз,
че бях направо невъзможен! –
и сърбах, сърбах, сърбах аз
дъха на дом, Жена и джоджен,
а сетне Бог ме порази
с най-светлия небесен гърмел! –
пих шепичката ти сълзи
от радостта, че бях се върнал.
12 юлий 2024 г.
гр. Варна, 7, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
