27 дек. 2009 г., 11:14

Здравей

1K 0 9

Добър ден, приятелю,
днес измислих
една приказка...

За две души,
едно цяло
един - плам,
изгряха - там някъде
в далечината...

Къде? - ще попита някой,
там - далеч - в безкрая,
сред милионите звезди, 
галактики - космос,
там приказката се роди...

Имаше война,
кога?...

Когато споменът угасна,
едно слънце избухна,
в пламъци огнени,
една земя - изгоря,
един живот - умря,
само споменът остана,
но кой си спомня
за тях сега,
не зная...

26.12.2009г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...