27 дек. 2009 г., 11:14

Здравей

1K 0 9

Добър ден, приятелю,
днес измислих
една приказка...

За две души,
едно цяло
един - плам,
изгряха - там някъде
в далечината...

Къде? - ще попита някой,
там - далеч - в безкрая,
сред милионите звезди, 
галактики - космос,
там приказката се роди...

Имаше война,
кога?...

Когато споменът угасна,
едно слънце избухна,
в пламъци огнени,
една земя - изгоря,
един живот - умря,
само споменът остана,
но кой си спомня
за тях сега,
не зная...

26.12.2009г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...