Karaman (Сириус Надежда) Karaman (Сириус Надежда)
135
Dec 27, 2009, 11:14 AM

Здравей

1K 0 9

Добър ден, приятелю,
днес измислих
една приказка...

За две души,
едно цяло
един - плам,
изгряха - там някъде
в далечината...

Къде? - ще попита някой,
там - далеч - в безкрая,
сред милионите звезди, 
галактики - космос,
там приказката се роди...

Имаше война,
кога?...

Когато споменът угасна,
едно слънце избухна,
в пламъци огнени,
една земя - изгоря,
един живот - умря,
само споменът остана,
но кой си спомня
за тях сега,
не зная...

26.12.2009г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0