27.12.2009 г., 11:14

Здравей

1K 0 9

Добър ден, приятелю,
днес измислих
една приказка...

За две души,
едно цяло
един - плам,
изгряха - там някъде
в далечината...

Къде? - ще попита някой,
там - далеч - в безкрая,
сред милионите звезди, 
галактики - космос,
там приказката се роди...

Имаше война,
кога?...

Когато споменът угасна,
едно слънце избухна,
в пламъци огнени,
една земя - изгоря,
един живот - умря,
само споменът остана,
но кой си спомня
за тях сега,
не зная...

26.12.2009г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...