2 окт. 2007 г., 08:05

Здравей...

760 0 1
Здравей, мое утре...
Целуни ме за сбогом.
Огледай се в очите ми,
заривайки  гроба
на погребаното щастие.
Отнеми омразата ми
към тези, които ми се
присмяха, когато
бях напълно сама.
Защо никой не ме обичаше?
Боли... нима някой
ще отнеме скръбта ми?
Посветено на тези,
които ме мразеха.
Радвайте се на смъртта ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тежък стих, Стеф!
    Усмихни се, миличка и се радвай на утрото!
    Прегръщам те, момиче!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....