2.10.2007 г., 8:05

Здравей...

754 0 1
Здравей, мое утре...
Целуни ме за сбогом.
Огледай се в очите ми,
заривайки  гроба
на погребаното щастие.
Отнеми омразата ми
към тези, които ми се
присмяха, когато
бях напълно сама.
Защо никой не ме обичаше?
Боли... нима някой
ще отнеме скръбта ми?
Посветено на тези,
които ме мразеха.
Радвайте се на смъртта ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тежък стих, Стеф!
    Усмихни се, миличка и се радвай на утрото!
    Прегръщам те, момиче!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...