Oct 2, 2007, 8:05 AM

Здравей...

Poetry

755 0 1

Здравей, мое утре...
Целуни ме за сбогом.
Огледай се в очите ми,
заривайки гроба
на погребаното щастие.
Отнеми омразата ми
към тези, които ми се
присмяха, когато
бях напълно сама.
Защо никой не ме обичаше?
Боли... нима някой
ще отнеме скръбта ми?
Посветено на тези,
които ме мразеха.
Радвайте се на смъртта ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Много тежък стих, Стеф!
Усмихни се, миличка и се радвай на утрото!
Прегръщам те, момиче!

2007-10-02T22:39:56+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0