16 июл. 2009 г., 15:23

Зелените очи

1.9K 0 5

Зелените очи

 

Добре позната история,

само героинята е друга.

И отново аз ще се престоря,

че печеля, а не губя.

 

Вината търся в нея.

Тя беше лоша, чужда, грешна.

На себе си се радвам и гордея.

И мисля си "тя майстора си срещна".

 

А кой е всъщност изиграният?

Кой я лъжеше в очите?

И кой донесе ù страдание?

И кой повтаряше лъжите?

 

Да ровя в пепелта е късно.

Нека ù спестя проблемите.

Нейната любов аз пръснах

и загубих ù очите - зелените.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много въздействаш стих!Пиши имаш голям талант
  • тез очи зелени .... много е хубаво, лофче
  • за щастие, не много, но пък е писано в точния момент. Благодаря ти искрено
  • Пламка, аз съм със зелени очи и определено ме трогна... Явно си грешил много, но и много си страдал от загубата си...
  • Позната история. Добре е че поне си осъзнал грешката си;

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...