16.07.2009 г., 15:23

Зелените очи

1.9K 0 5

Зелените очи

 

Добре позната история,

само героинята е друга.

И отново аз ще се престоря,

че печеля, а не губя.

 

Вината търся в нея.

Тя беше лоша, чужда, грешна.

На себе си се радвам и гордея.

И мисля си "тя майстора си срещна".

 

А кой е всъщност изиграният?

Кой я лъжеше в очите?

И кой донесе ù страдание?

И кой повтаряше лъжите?

 

Да ровя в пепелта е късно.

Нека ù спестя проблемите.

Нейната любов аз пръснах

и загубих ù очите - зелените.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много въздействаш стих!Пиши имаш голям талант
  • тез очи зелени .... много е хубаво, лофче
  • за щастие, не много, но пък е писано в точния момент. Благодаря ти искрено
  • Пламка, аз съм със зелени очи и определено ме трогна... Явно си грешил много, но и много си страдал от загубата си...
  • Позната история. Добре е че поне си осъзнал грешката си;

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...