Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака
и в гнездата празни се взират.
Нещо забравено висне и чака,
мътни потоци напират.
Лъч в мъгла се усмихва,
птици отлитат. И птици остават.
Залез тъгува, луната притихва,
а зелени треви се надяват.
© Весела Петева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »