8.10.2024 г., 18:54 ч.

Зелените треви 

  Поезия » Философска
53 0 1

Когато капят листата,

тревите отново стават зелени.

Сякаш в последното лято

пазят мечтите огрени.

 

Сенки бягат, уплашени, в мрака

и в гнездата празни се взират.

Нещо забравено висне и чака,

мътни потоци напират.

 

Лъч в мъгла се усмихва,

птици отлитат. И птици остават.

Залез тъгува, луната притихва,

а зелени треви се надяват.

© Весела Петева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??