Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака
и в гнездата празни се взират.
Нещо забравено висне и чака,
мътни потоци напират.
Лъч в мъгла се усмихва,
птици отлитат. И птици остават.
Залез тъгува, луната притихва,
а зелени треви се надяват.
© Весела Петева All rights reserved.
The work is a contestant:
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
