10 мар. 2016 г., 12:54

Зеленото се слива със тревата 

  Поэзия » Философская
971 2 21

На кръстопът между невинност и вина,

тъмнее светофарът незапален.

Един сънлив и безучастен съдия,

забравил за присъдата във алено,

към помислите алчни до безочливост

и към ръцете, нежелаещи да милват,

но причиняват болка с удоволствие,

а после спят безгрижни и щастливи.

Изгубил е зелената загриженост,

там някъде сред знаещите  книги.

Невинните, изпаднали в немилост,

стоят на място и виновно мигат...

И едноокият сред слепите е цар.

(Застоят в яркожълто заслепява)

Един почти ненужен светофар

дели света на зърно и на плява.

Посоките текат в посока зло...

Неверие убива добротата.

Прегръщат плевелите знака „стоп”.

Зеленото се слива със тревата.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??