Зеленото се слива със тревата
На кръстопът между невинност и вина,
тъмнее светофарът незапален.
Един сънлив и безучастен съдия,
забравил за присъдата във алено,
към помислите алчни до безочливост
и към ръцете, нежелаещи да милват,
но причиняват болка с удоволствие,
а после спят безгрижни и щастливи.
Изгубил е зелената загриженост,
там някъде сред знаещите книги.
Невинните, изпаднали в немилост,
стоят на място и виновно мигат...
И едноокият сред слепите е цар.
(Застоят в яркожълто заслепява)
Един почти ненужен светофар
дели света на зърно и на плява.
Посоките текат в посока зло...
Неверие убива добротата.
Прегръщат плевелите знака „стоп”.
Зеленото се слива със тревата.
© Дочка Василева All rights reserved.
