Зеленото се слива със тревата
На кръстопът между невинност и вина,
тъмнее светофарът незапален.
Един сънлив и безучастен съдия,
забравил за присъдата във алено,
към помислите алчни до безочливост
и към ръцете, нежелаещи да милват,
но причиняват болка с удоволствие,
а после спят безгрижни и щастливи.
Изгубил е зелената загриженост,
там някъде сред знаещите книги.
Невинните, изпаднали в немилост,
стоят на място и виновно мигат...
И едноокият сред слепите е цар.
(Застоят в яркожълто заслепява)
Един почти ненужен светофар
дели света на зърно и на плява.
Посоките текат в посока зло...
Неверие убива добротата.
Прегръщат плевелите знака „стоп”.
Зеленото се слива със тревата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
