Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
23 сент. 2017 г., 22:41

Земетръсно 

  Поэзия
867 11 13


Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.

 

Залюлей ме, защото край мене
се търкаля светът на парчета.
Прах е слънцето, мамо! Студено е.
Само в твоите длани е светло.

 

Заваля ли? Как хубаво падат
нежни капки и раните мият.
Мамо, майчице, много съм жаден.
Дай ми в шепи небето да пия.

 

Колко тихо и бисерно плачеш,
а пък в скута ти времето спира.
Мамо, дай ми обувките лачени,
да съм хубав, когато умирам...

 

***

Тишина! После вой на сирени.
Оцелели в руините няма.
Тъжен вятър понесе край мене
лист, на който с кръв пишеше "мамо"!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??