Земетръсно
Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене
се търкаля светът на парчета.
Прах е слънцето, мамо! Студено е.
Само в твоите длани е светло.
Заваля ли? Как хубаво падат
нежни капки и раните мият.
Мамо, майчице, много съм жаден.
Дай ми в шепи небето да пия.
Колко тихо и бисерно плачеш,
а пък в скута ти времето спира.
Мамо, дай ми обувките лачени,
да съм хубав, когато умирам...
***
Тишина! После вой на сирени.
Оцелели в руините няма.
Тъжен вятър понесе край мене
лист, на който с кръв пишеше "мамо"!
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
