Земната люлка

Котка се смее в тъмнина бледолика.

Прилеп след прилеп със сърце лястовиче прелитат  

В небето

Звездите горе са и те там гледат ,

 смеят се и всеки миг следващ притварят очи за следващо утро да блеснат.

Спят ли те ,спят непробудно и шумно се клатят на земната люлка.

Утрото иде, никой него не чува,

            бързо връхлитат птичите песни.

                 Една подир друга всяка свойта мелодия пее, връхлита и радостно с криле тича.

                    Бяга ли, гони ли нещо, кой знае?

                    Само един е!

                         Там е той горе една сила, мощна и вярна, дето назе на обич и любов безпощадна ни учи.

Долу гледа и пламък след пламък на нас от вихрушки изпраща.

Чака и чака една детелина зелена ,

усмивка с прелест да види и око тъмно да блесне!