1.05.2021 г., 16:49

Земната люлка

895 0 0

 

Котка се смее в тъмнина бледолика.

Прилеп след прилеп със сърце лястовиче прелитат  

 

В небето

 

Звездите горе са и те там гледат ,

 смеят се и всеки миг следващ притварят очи за следващо утро да блеснат.

Спят ли те ,спят непробудно и шумно се клатят на земната люлка.

 

Утрото иде, никой него не чува,

            бързо връхлитат птичите песни.

                 Една подир друга всяка свойта мелодия пее, връхлита и радостно с криле тича.

                    Бяга ли, гони ли нещо, кой знае?

                    Само един е!

                         Там е той горе една сила, мощна и вярна, дето назе на обич и любов безпощадна ни учи.

 

Долу гледа и пламък след пламък на нас от вихрушки изпраща.

Чака и чака една детелина зелена ,

усмивка с прелест да види и око тъмно да блесне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...