svetpet (Светослав Петков)
10 9
15 янв. 2008 г., 09:44

Земя 

  Поэзия » Философская
820 0 2
Любовта и се излива като дъжд над мен.
Дъхът и ме помита - на вятъра във плен.
И шепотът и нежен - вълните на море,
заслепен и омагьосан, докосвам я с ръце.

В небесата и политам с пеперудени криле.
Гърдите и разкривам - низ планински върхове.
И в очите и потъвам - езера от син сатен,
за да изляза от водите бодър, чист и прероден...

Но бях жесток към нея, погубих красота,
накарах я да страда - от глупост, суета.
Сега гневът и бурен надвиснал е над мен
и в ураган от огън и вода ще потопи тя утрешния ден!

© Светослав Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??