Земя
Любовта и се излива като дъжд над мен.
Дъхът и ме помита - на вятъра във плен.
И шепотът и нежен - вълните на море,
заслепен и омагьосан, докосвам я с ръце.
В небесата и политам с пеперудени криле.
Гърдите и разкривам - низ планински върхове.
И в очите и потъвам - езера от син сатен,
за да изляза от водите бодър, чист и прероден...
Но бях жесток към нея, погубих красота,
накарах я да страда - от глупост, суета.
Сега гневът и бурен надвиснал е над мен
и в ураган от огън и вода ще потопи тя утрешния ден!
Дъхът и ме помита - на вятъра във плен.
И шепотът и нежен - вълните на море,
заслепен и омагьосан, докосвам я с ръце.
В небесата и политам с пеперудени криле.
Гърдите и разкривам - низ планински върхове.
И в очите и потъвам - езера от син сатен,
за да изляза от водите бодър, чист и прероден...
Но бях жесток към нея, погубих красота,
накарах я да страда - от глупост, суета.
Сега гневът и бурен надвиснал е над мен
и в ураган от огън и вода ще потопи тя утрешния ден!
© Светослав Петков All rights reserved.
