Jan 15, 2008, 9:44 AM
Земя
Любовта и се излива като дъжд над мен.
Дъхът и ме помита - на вятъра във плен.
И шепотът и нежен - вълните на море,
заслепен и омагьосан, докосвам я с ръце.
В небесата и политам с пеперудени криле.
Гърдите и разкривам - низ планински върхове.
И в очите и потъвам - езера от син сатен,
за да изляза от водите бодър, чист и прероден...
Но бях жесток към нея, погубих красота,
накарах я да страда - от глупост, суета.
Сега гневът и бурен надвиснал е над мен
и в ураган от огън и вода ще потопи тя утрешния ден!
Дъхът и ме помита - на вятъра във плен.
И шепотът и нежен - вълните на море,
заслепен и омагьосан, докосвам я с ръце.
В небесата и политам с пеперудени криле.
Гърдите и разкривам - низ планински върхове.
И в очите и потъвам - езера от син сатен,
за да изляза от водите бодър, чист и прероден...
Но бях жесток към нея, погубих красота,
накарах я да страда - от глупост, суета.
Сега гневът и бурен надвиснал е над мен
и в ураган от огън и вода ще потопи тя утрешния ден!
© Светослав Петков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравявам те!!!Докосващ стих!!!Силен!!!Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от душа и сърце...откровение.
с обич,Светослав.