Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден.
Тук всичко си е пак, каквото бе,
в годините, когато бях безсмъртен.
Земя – и от надежда по-красива.
Но каква утеха е това?
Тук слънцето е като на бесило,
люшнато над рушнати села.
Не чувам смях. Не чувам плач дори.
Псувня сегиз-тогиз – вместо молитва.
Тук всеки ден е събота подир
Разпети петък. И преди Великден. ...