8 апр. 2010 г., 14:02

Земята е кръгла, безпогрешно ни връща 

  Поэзия
616 0 7

Ето, аз те откривам в смеха на утихваща мълния

и те помня и пазя в шепите пролетен мрак.

Но от теб ще си тръгна, невъзможно, ужасно красива

и внезапно ще вляза в горещия дяволски град.

 

Запотени стъкла ще изгасват еднакво след филма.

Ще те гледат на снимки, от рамки как вдигаш вежди

и ще плача за теб всяка сряда тотално фригидна.

Постепенно ще губя всички ялови, общи мечти...

 

Вътреклетъчно ти ще рушиш моите крехки устои,

по троянски ще влизаш в мен, въоръжен и озъбен.

Само слънцето с мен във съюз, със лъчи ще те лае

и със огън ще пари врата ти твърде гол и охлузен.

 

Но земята е кръгла безпогрешно след дългото тичане.

Всъщност връща ни там, откъдето сме тръгнали първо.

Наш’то дълго пътуване и сърдечното влюбено вричане.

Наш’та обич трънлива и постеля от парещи въглени...

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разпознах този стил и не се излъгах!
    Благодаря за поезинята!
  • Земята е кръгла, безпогрешно ни връща
    Много хубав стих!Радвам се да прочета!С нетърпение чакам винаги нещо ново от теб
  • "по троянски ще влизаш в мен, въоръжен и озъбен."

    харесах!
  • yay...
  • Много добри попадения! Отлично като резултат! Поздрав и от мен!
  • Харесах! Поздрав!
  • Харесах!!! Дори се върнах,да го прочета отново. Поздрав!
Предложения
: ??:??