Земята е кръгла, безпогрешно ни връща
Ето, аз те откривам в смеха на утихваща мълния
и те помня и пазя в шепите пролетен мрак.
Но от теб ще си тръгна, невъзможно, ужасно красива
и внезапно ще вляза в горещия дяволски град.
Запотени стъкла ще изгасват еднакво след филма.
Ще те гледат на снимки, от рамки как вдигаш вежди
и ще плача за теб всяка сряда тотално фригидна.
Постепенно ще губя всички ялови, общи мечти...
Вътреклетъчно ти ще рушиш моите крехки устои,
по троянски ще влизаш в мен, въоръжен и озъбен.
Само слънцето с мен във съюз, със лъчи ще те лае
и със огън ще пари врата ти твърде гол и охлузен.
Но земята е кръгла безпогрешно след дългото тичане.
Всъщност връща ни там, откъдето сме тръгнали първо.
Наш’то дълго пътуване и сърдечното влюбено вричане.
Наш’та обич трънлива и постеля от парещи въглени...
© Евгения Илиева All rights reserved.
