Зениците ми – вързани на възел,
зад миглите залязва неизгрялата
едничка мисъл, че към мен си бързал,
но кукувича прежда е раздялата,
препънала е порива за полет,
а аз сама пречупила крилете си,
стотици свещи паля, да измолят
една любов. В олтара тихо свети си
сърцето ми, смалило се до ъгъл,
стихът подритва ръбестите камъни...
до днес не е, сега ме е излъгал
и радва се на тихото ми нямане. ...