Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
24.02.2024 г., 16:53 ч.

Зениците ми – вързани на възел 

  Поезия
447 3 2

Зениците ми – вързани на възел,
зад миглите залязва неизгрялата
едничка мисъл, че към мен си бързал,
но кукувича прежда е раздялата,

 

препънала е порива за полет,
а аз сама пречупила крилете си,
стотици свещи паля, да измолят
една любов. В олтара тихо свети си

 

сърцето ми, смалило се до ъгъл,
стихът подритва ръбестите камъни...
до днес не е, сега ме е излъгал
и радва се на тихото ми нямане.

 

И мислите ми тъжни. Хладен разум,
по дяволите далите и взелите!
Ела и помогни да ги опазим,
душите си! Все слепи са неделите,

 

откакто зная, че не е безкраен
животът ни, (а лъжат безогледните).
Една любов остава и това е,
най-искрена. Защото е последната.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??