4 июл. 2021 г., 17:05  

Зигзагообразно 

  Поэзия » Философская
190 1 8

Небето се изрони – до основата,   
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.

 

И не, че си пияч и ти с пиячите,
но делникът до болка ти е втръснал.
Олеква, ако пийнали поплачете,
за живите – за мъртвите е късно.

 

Изтри очи, но сухи – ненаквасена
и песента заглъхна заглуши я,
животът. Той за трезвите опасен е –
дали куршум ли, примка ли на шия...

 

Понеже стана черногледа темата,
Луната, от досада пак захърка,
а вещицата? Имате да вземате!
И трезва зигзагообразно хвърка.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??