Зигзагообразно
Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите,
но делникът до болка ти е втръснал.
Олеква, ако пийнали поплачете,
за живите – за мъртвите е късно.
Изтри очи, но сухи – ненаквасена
и песента заглъхна заглуши я,
животът. Той за трезвите опасен е –
дали куршум ли, примка ли на шия...
Понеже стана черногледа темата,
Луната, от досада пак захърка,
а вещицата? Имате да вземате!
И трезва зигзагообразно хвърка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
