Зима...
Обидите убиват. И напразно
опитвам се да залича следите
от всеки камък, хвърлен най-омразно,
с целта да затъмни искрата в дните.
Обидите са болка. И прорязват
последното ми късче от любов.
Светът ни е морално гнила язва.
Това ли бе последният ми зов?
Обидите раняват. И не мога
да паля обич в суха, гневна зима.
Мечтая за частички топъл огън.
Дали човечността в света я има?
Навярно спрях да дишам. И да раждам,
откъсната от първи детски смях.
И всеки спомен тайно ме разяжда.
Дали да бъда жива съумях?
Докосвам се. Обидите пробиват
най-живите ми капчици живот.
Поне съм честна. Слабите убиват,
превръщат този ден във анекдот.
Поне живея. В милион посоки.
И въпреки обидите... летя!
Издигам се и грея. Нависоко...
и всяка зима ще разпролетя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
